Светът e на стероиди. Природата е приватизирана и изтъргувана за без пари. Ненаситното ни извличане и използване на ресурси породи просрочен екологичен дълг. Акселерацията и гигантизмът създадоха метаболитен цикъл между капитал и природа, Север и Юг, богати и бедни, чисто и замърсено, с алчност и хипертрофия в единия край и изтощение в другия. В ход е глобално фрийк шоу, спектакъл на диспропорцията и изкривяването, напомнящ на представленията с деформирани хора и животни през 19-ти век. Само че в момента това се случва на световно ниво и всички участваме в шоуто. Понякога изглежда, че злобната комедия на шоуто с изроди би била подходящият отговор на днешната чудовищност.
Възможно ли е планетарното въображаемо да се презареди с хумор, сатира, веселост и дружелюбие? Било то за да проумеем как да преминем през краха възможно най-хуманно или да преосмислим колко ни е достатъчно и какво означава да живеем добър живот. Като тема на Биеналето, Икономия на средствата означава промяна към грижа и поддръжка вместо шоубизнес; вглеждане в обществото, но и поглед към изкуството, неговите начини на производство и изразни средства, където краткото, икономичното и простото са част от поднасянето на поантата.
„Тревога за климата” се нареди сред десетте най-употребявани думи за 2021 г. Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна? Художничката Агнес Дийнс казва, че творчеството е надежда. В състояние на глобална дисфория може би всички жестове и усилия, насочени към хуманизирането на света са точно онова, което ни помага да ставаме от леглото ден след ден (простичка пандемична поука). А щом веднъж се събудим, възможните действия и реакции са безчет.
Пандемията постави на дневен ред парадигмата на грижата. Също така направи видима връзката между социалните неравенства и концентрацията на богатство, като отново повтори, че справянето със сигурността, икономиката и екологията е безполезно без представката социо-. “Социално или екологично” не е антиномия и социалните проблеми не трябва да бъдат извинение за икономическо реактивиране въз основа на още от същото.
Солидарността между хората не е достатъчна. Необходима е солидарност между човеците и не-човеците. И може би е крайно време да разберем дали растенията се смеят и какви шеги разказват облаците.
Биеналето се състои от две журирани изложби – една за карикатура и една за съвременно изкуство – както и от курирана изложба, която за 25-тото издание бе поверена на художника Олаф Вестфален.
Биеналето ще се открие на 20 май 2022 г. в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Изложбите продължават до 30 септември 2022 г.
Биеналето се организира от Музея на хумора и сатирата с подкрепата на Община Габрово и Министерството на културата.
Изложби
Част от 25. Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството Музей на хумора и сатирата, Габрово, 20 май до 30 септември 2022 г. Гьоте институт, София, 18 май до 17 юни 2022 г.
Изложба Съвременно изкуство 39 творби, избрани от жури с членове Даяна Камбъл Бетанкорт, Лука Ло Пинто и Юнг Ма
80 карикатури, избрани от жури с председател Нилс Бо Бойесен и членове Алла Георгиева, Ан Дерен, Антониу Антунеш и Райма Супрани
Победители
-
Dasha + Zhanar (Daria Pugachova, Zhanar Bereketova)
Златен Езоп в раздел „Съвременно изкуство”
Разгледай -
Денис Шантар
Награда на град Габрово за млад обещаващ автор
Разгледай -
Ellinor Aurora Aasgaard
Почетно споменаване
Разгледай -
Ивайло Цветков
Златен Езоп в раздел „Карикатура”
Разгледай -
Олекси Кастовски
Награда за карикатура
Разгледай
Автори
- Ахмад Реза Сохраби
- Александър Шмит
- Али Мирай
- Anna Vasof
- Annelies Kamen
- Аренд ван Дам
- Asya Zhetvina
- Ben Kinsley
- Борис Еренбург
- Брейди Искердо Родригес
- Брус МакКинън
- Буркхард Фрицше
- Dalia Khalife
- Дарко Дрйевич
- Dasha + Zhanar (Daria Pugachova, Zhanar Bereketova)
- Дейв Ковърли
- Давид Вела
- Deana Kolencikova
- Денди Херу Хардоно
- Дениз Илкер Куруоглу
- Денис Шантар
- Диего Фелд
- Dimitar Solakov
- Ехсан Чераги Ираншахи
- Ellinor Aurora Aasgaard
- Емад Хажжа
- Енгин Селчук
- Исмаил Бабаи
- Гатис Слука
- Ги Бадо
- Хиджаби Демирджи
- Хосеин Казем
- Иля Кац
- Ивайло Цветков
- Джавад Такжу
- Жан-Лоик Белом
- John Butler, Lina Theodorou
- Jovi Schnell
- Хуан Габриел Бенавидес
- Жюли, Симон Бюзомб, Берт
- Кан Саачи
- Karl Jeron
- Kirsty Kross
- Клаус Питер
- Kosta Tonev
- Lars Nordby
- Leila Peacock
- Ли Шаоян
- Лидо Контемори
- Ливиу Станила
- Луис Пол
- Luan Bajraktari
- Любомир Котрха
- Люк Десхимакер
- Mahdi Vaghari
- Маджид Салехи
- Марко Де Анджелис
- Mariah (SleepeelS) Blue
- Мариан Аврамеску
- Massinissa Selmani
- Michael Heindl
- Михай Виктор-Еуген
- Milad Romina
- Муамер Олджай
- Муса Гюмюш
- Nadia Markiewicz, Julia Dorobińska
- Никола Листес
- Оуз Гурел
- Олех Хацол
- Олег Дергачов
- Олех Смал
- Олекси Кастовски
- Паям Халили
- Пиер Балюе
- Рамзес Моралес
- Roberto Fassone
- Саад Хаджо
- Саид Садеги
- Саджад Рафи
- Sascha Pohle
- Shahar Marcus
- Sharbendu De
- Шериф Арафа
- Силвано Мело
- Стефан Провейн
- Щефен Яхновски-Хершел
- Teodor Genov
- Тиерд Рояр
- Валентин Безрук
- Валерий Момот
- Владимир Казаневски
- Weronika Trojańska
- Xiyu Tomorrow
- Yang Xia
- Ясин Алхалил
- Yefu Liu
- Aleksandra Laskova
- Aleksandar Valchev
- Antoni Rayzhekov
- Damyan Damyanov
- Irien Trendafilov
- Nikolay Fitkov
- Siyana Georgieva
- Stoyan Dechev
- Tanya Decheva
- Tsotcho Peev
Новини и събития
Този път изложбата гостува в новооткрития STEM-център на СУ „Иван Вазов“.
25. Габровско биенале на хумора и сатирата гостува на Природозащитен център ПОДА в Бургас.
Виж повече →
Жури
Раздел „Карикатура”
Райма Супрани
Райма Супрани е венецуелска карикатуристка. Завършва журналистика в Централния университет на Венецуела и работи за различни вестници в Каракас. От 1995 до 2014 публикува ежедневно свои карикатури в най-влиятелния венецуелски вестници El Universal. Уволнена е заради политическото съдържание в една от карикатурите си. Заплашвана многократно заради творчеството си, напуска Венецуела и се установява в САЩ. Почти ежедневно създава и публикува карикатури на своя сайт и в социалните медии.
Първата ѝ самостоятелна изложба е през 2012. Следват изложби в Маями, Хюстън, Мадрид и Барселона. Супрани работи с разнообразни техники на рисуване като графит, акварел, акрил, туш и дигитални медии. Удостоена е с награда на пресата на Interamerican Society (2005), наградата Педро Леон Сапата за най-добър карикатурист на Венецуела (2000, 2009) и международната награда Вацлав Хавел за творческо несъгласие на Форума на свободата в Осло през 2019. Тя е един от главните герои в документалния филм Caricaturists, Fantassins de la Democratie (Карикатуристите, пехотинци на демокрацията) на премиерата на Maps to the Stars (Карти към звездите) във филмовия фестивал в Кан през 2014. Едно от най-големите ѝ житейски постижения е преодоляването на рак на гърдата, с който е диагностицирана през 2020. Сега е напълно здрава и отдадена на работата, която обича.
Нилс Бо Бойесен
Нилс Бо Бойесен е датски редакционен карикатурист. Възпитаник е на Датското училище по дизайн и посещава Училището по визуални изкуства, департамент Медийни изкуства, Ню Йорк. Рисува карикатури за датския вестник Jyllands-Posten, както и за международни сайтове, вестници и списания. Представляван е от CartoonArts International, Cartoon Movement, United Sketches и Cagle Cartoons/Political Cartoons. Член е на научния съвет на Център Librexpression – Фондация Джузепе Ди Ваньо, Италия; Дружеството на датските журналисти и Дружеството на датските редакционни карикатуристи; борда на Музея на изкуството на карикатурата в Дания.
Носител е на отличие на Световните награди за хумор (2019), голямата награда Златен Езоп в Габрово (2019), отличие и втора награда на Международния конкурс за редакционна карикатура Свобода на световната преса (2019 и 2017), втора награда за политическа карикатура Ранан Лури на ООН (2017). Лауреат на наградата Пентел – Карикатурист на годината (2017) и на конкурса на Европейската комисия Una Vignetta per L’Europa (2016).
Антониу Антунеш
Антониу Антунеш завършва живопис в Художествено училище Антониу Аройу в Лисабон. През март 1974 публикува първите си карикатури в ежедневника República. От края на тази година е постоянен сътрудник на седмичника Expresso. Автор е на Figuras de Lisboa (Фигурите на Лисабон) в метростанцията на Лисабонското летище - 50 шаржа на личности от политическия, културния и артистичния живот на града. Куратор е на Cartoon Xira и ръководи конкурса World Press Cartoon.
Антунеш има самостоятелни изложби в Португалия, Бразилия, Германия, Испания, Франция, Китай и Нидерландия. Сред отличията му са Голямата награда и 1-ва награда на Международния салон на карикатурата (Монреал, 1983, 1986), награда на Gazeta de Cartoon (Лисабон, 1992), почетната награда на XV Фестивал на хумористичната рисунка (Англе, 1993), отличие за най-добър дизайн на вестник, SND (Стокхолм, 1995), международна награда за политическа сатира (ex-æquo, Форте деи Марми, 2002), голямата награда Stuart Carvalhais (Лисабон, 2005), награда за международна преса (Сен-Жюст-льо-Мартел, 2010) и награда Gazeta de Mérito (Лисабон, 2018).
Алла Георгиева
Алла Георгиева е родена в Украйна. Възпитаник е на Харковската академия за изкуство и дизайн. Работи в тандем със съпруга си Чавдар Георгиев в областта на карикатурата и съвременното изкуство. От 1983 година е редовен участник в Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството. Карикатурният тандем Алла и Чавдар имат самостоятелни изложби в България, Украйна и Северна Македония, a техни публикации се появяват в Szpilki, Eulenspiegel, Witty World, сп. Карикатура, българския Economist, Стършел. От 2011 до 2016 работят в ежедневника Новинар. Член-основатели и карикатуристи са на вестник Прас Прес и сътрудничат на сайта politicalcartoon.com на Дарил Кейгъл.
Носители са на множество национални и международни награди, между които втора награда за живопис на 10. Биенале за хумора и сатирата в Габрово (1991), голямата награда за карикатура на СБХ (2008), награда на Столична община на 35. Национална изложба на карикатурата (2010), специална награда в раздел Съвременно изкуство на 23. Габровско биенале (2017).
Ан Дерен
Ан Дерен (с псевдоним АДЕНЕ) е френска карикатуристка и илюстраторка. Живее и работи в Мадрид, Испания. Учи международна икономика и завършва с магистърска степен по икономика на развитието през 2006 година. Кариерата ѝ на карикатурист на свободна практика започва през 2011.
Творбите ѝ са публикувани в множество списания и вестници (Le Monde, Le Temps, Le Pèlerin, Nectart и други), и тя често си сътрудничи с международни неправителствени организации и сдружения като ЮНЕСКО, Грийнпийс, Амнести Интернешънъл. Лауреат е на много международни отличия, последното от които е първо място от Европейската награда за карикатура през 2020.
Раздел „Съвременно изкуство”
Юнг Ма
Понастоящем Юнг Ма е куратор в галерия Хейуърд в Лондон. През 2021 е художествен директор на 11-то Медиасити Биенале, което се проведе в Сеулския музей на изкуствата (SeMA). Преди Сеул Ма работи като куратор в Департамента по съвременно изкуство и проспективно творчество към Център Помпиду в Париж, където е организатор и съорганизатор на самостоятелната изложба HX на Цао Фей (2019), груповата изложба Китай-Африка (2020) и Глобална съпротива (2020) – изложба на колекцията на музея. Бил е асоцииран куратор за кино и видео в музея М+, Хонг Конг, където разработва кино и видео колекцията на институцията. Докато е в М+, създава серия прожекции M+ Screenings (2016–), както и изложби като Mobile M+: Moving Images (2015). През 2009 и 2013 е един от кураторите на Хонгконгския павилион на Венецианското биенале.
Лука Ло Пинто
Лука Ло Пинто (1981) е художествен директор на Музея на съвременното изкуство в Рим (MACRO). От 2014 до 2019 е куратор на Кунстхале Виена. Съосновател е на списанието и издателската къща NERO. Продуцирал е редица самостоятелни изложби на художници като Симоне Форти, Натали дьо Паские, Джейсън Додж, Тони Коукс, Камил Енро, Олаф Николай, Пиер Бисмут, Бабет Манголт, Лорънс Вийнър, Джелатин & Лиъм Гилик, Шарльоман Палестин, както и издания с Емилио Прини, Марио Гарсия Торес и Марио Диаконо. Други негови кураторски проекти включват Аз, Лука Витоне (PAC, Милано); 16-то Квадринале на изкуството (Palazzo delle Esposizioni, Рим); Правилата на играта (Студио-музей Achille Castiglioni , Милано); В капан в гардероба (Библиотека Карнеги/FRAC Champagne Ardenne, Реймс), Антиграциозен (Palais de Tokyo, Париж); AnderSennoSogno (Музей H.C. Andersen, Рим); Според Джорджо (Фондация Джорджо де Кирико, Рим); Парчета разговор (Музей Mario Praz, Рим). Негови есета са публикувани в множество каталози и международни списания. През 2012 редактира книгата Документа 1955-2012. Безкрайната любов на двама влюбени.
Даяна Кембъл Бетанкур
Даяна Кембъл Бетанкур (1984) е американска кураторка. Работи в Южна и Югоизточна Азия от 2010, предимно в Индия, Бангладеш и Филипините. През 2012 е един от кураторите на Мумбайския павилион на деветото Шанхайско биенале. През 2013 основава Арт фондация Самдани, Дака, Бангладеш и става неин артистичен директор. През същата година става главен куратор на Dhaka Art Summit, ръководейки изданията през 2014, 2016, 2018 и 2020. Бетанкур има заслуга и за разработването на колекцията на арт фондация Самдани, и движи международното ѝ сътрудничество преди откриването на постоянния дом на фондацията, Шрихата, Центъра за изкуство Самдани и Парка за скулптури в Силхет. Кембъл Бетанкур е основател и художествен директор на Bellas Artes Projects във Филипините, международна резиденция и изложбена програма с нестопанска цел с филиали в Манила и Батан, и куратор на Frieze Projects в Лондон за изданията на панаира през 2018 и 2019. Тя е председател борда на Mumbai Art Room. Нейни текстове са публикувани в Mousse, Frieze, Art in America, Музея за модерно изкуство (MoMA) и много други.