Тренинг за чувствителност Изложба, курирана от Олаф Вестфален

Ако мислите, че „схващате“ тази изложба, тогава напълно пропускате смисъла. Ако не я схващате, погледнете пак.


Тренинг за чувствителност се фокусира върху двусмисления и недоизяснен — дори несмешен — хумор. Става дума за комедия, която не се стоварва с гръм и трясък върху финала, а по-скоро остава във въздуха, плаваща из значенията, като по този начин подкопава това, което знаем. Докато към съвременното изкуство все повече има очакване да бъде разбираемо, тази изложба разглежда начините, по които то не успява да комуникира ясно. Тя твърди, че изкуството триумфира точно когато не успее да предаде точно дадено мнение; когато създава бъркотия в посланието си.


Много от творбите в изложбата ще изглеждат все едно са на грешното място и в грешната тоналност. Те приличат на неуспешни шеги, но може и да са нещастни случаи, поезия, нонсенс, мърморене на луд. Тренинг за чувствителност е нещо, което нежно те разяжда. Гризка си от сигурността и истината. Ако междувременно е забавна, това също вероятно е инцидент.


Шарл Бодлер описва как гротескната или „абсолютната“ комедия може силно да промени нашите представи за реалността и мястото ни в нея.  Други комедийни методи постигат също толкова дълбок ефект чрез по-сдържани средства. Те биха могли да бъдат описани като невъзмутими, без да се издават; каменното изражение на объркващо съдържание без съучастническо намигване. Художниците в тази изложба използват както тези стратегии, така и редица други. Това, което споделят, е отказът да подредят бъркотията на преживяното. Тук, поне този път, системите, вярванията и мненията имат ниска репутация; егото и идентичността също са ерозирали. А познанието? Все едно. Тук влизаме в сивата зона на несигурността и учудването.


Разбира се, художниците в тази изложба все още обитават този свят. Те се тревожат за социалната несправедливост, климатичните промени, вирусите, войните и удивителните пируети на късния капитализъм, както всички останали. Те засягат проблемите от реалния свят, като същевременно ни отказват от илюзорната сигурност на окончателните позиции. Вместо да гледаме на комедията като на риторическо оръжие, което одобряваме или не одобряваме в зависимост от това дали харесваме или не харесваме това, към което е насочена, Тренинг за чувствителност определя хумора като отношение – като начин на пребиваване в парадоксален свят. Американската лингвистка Кандис Д. Ланг разграничава простата ирония от хумора, описвайки хумора като „устойчива ирония като философска позиция“.  


Сатирата и комедията обикновено се обсъждат по линия на това какво може и не може да се каже или покаже, което обикновено води до двойно по-дълбоко вкопаване на всяка от страните в своята позиция. Тези често неучтиви и до голяма степен безплодни дебати рядко се водят от хумористи или художници, а по-скоро от журналисти, политици, академици, духовенство или терористи, които очакват комедията и комичното изкуство да се придържат към собственото им чувство за хумор. Тук идва мястото на Тренинг за чувствителност. Заглавието на изложбата е ироничен удар по корпоративната култура; по опитите на отделите по човешки ресурси по целия свят да администрират морала чрез политика. Но освен като (признавам, евтина) нападка към професионалната мениджърска класа, заглавието трябва да се приема сериозно. Ако искаме да успеем да се измъкнем от различните задънени улици, в които сме се набутали, ще трябва да се научим на различен вид възприятие; по-фино настроено внимание към себе си, към другите и към света, от който се предполага, че сме неразделна част. Ще ни трябва тренинг - и чувство за хумор.


Тази изложба е част от по-голямото Габровско биенале, което носи заглавието Икономия на средства и е посветено на екологични и икономически проблеми като намаляващите природни ресурси и бързо свиващото се право на грешка, в което се оказва, че маневрираме като цивилизация, изправена пред социален и екологичен катаклизъм. Тренинг за чувствителност използва периферен подход и се фокусира върху основните социални нагласи, които вероятно са еднакво голяма част от проблема, колкото това какво горим, какво ядем или на кого даваме да ни върши мръсната работа. Има видове хумор, които тоталитаристите, сексистите или расистите не понасят. Това е добра новина. Лошата новина е, че същият вид хумор може да бъде също толкова дразнещ за моралистите, евангелистите и дори прогресивните сатирици. Габрово, столицата на самоироничния хумор – градът, превърнал предразсъдъците на всички срещу себе си в източник на гражданска гордост и туристически приходи – може да е идеалното място за обучение в дълбок хумор, за обръщане на внимание на неяснотите, сложността, изненадите и ученето/отучването.

Олав Вестфален, Стокхолм, март 2022 г.

Артисти: APT (Асоциацията за палиативен обрат)

Ларс Архениус
Софи-Ан Белил
Майк Буше
Даниел Божков
Сесилия Едефалк
Андреас Фегершьолд
Каша Фудаковски
Феликс Гмелин
Памела Линс
Дафна Маймон
Татенда Мбудзи
Михаил Михайлов
Аманда Нюол
Самуел Нихолм
Лаура Пиентка
Рои Розен
Олав Вестфален